АЛБАНИЯ,

ДЕВЕТА БАЛКАНИАДА ПО ИНФОРМАТИКА 

И МОИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Емил Келеведжиев

ръководител на националния отбор

На 7 септември 2001 г., 11:30 часа, в залата за излитащи пътници на летище Со­фия се съб­­рахме участниците от българския отбор за Балканиадата по информатика. Неин до­­ма­­кин та­­зи година е град Дурас, Албания. Преди да за­почне това пътуване на на­­ционалния от­­­бор към по­ред­ното международно състезание, бе свършена немалка под­готвителна ра­бо­та от сът­­­­руд­ни­ците на Екипа за извънкласна ра­бо­та по ин­фор­матика при Съюза на математиците в България. Тази ра­­­бота включ­ваше и такива несвойствени за информатиката дейности ка­то не­кол­кократно хо­­­дене до албанското по­сол­ство, за да се вземат входните визи, а също и търсене на до­пъл­ни­­телни сред­ства, за да се покрият раз­ходите за наложилата се промяна от условията в съ­сед­ство с границите на България – пътуването с автобус през Македония трябваше да се смени със самолет до Тирана.

Изпращачите пожелаха успех на четиримата състезатели: Велин Цанов от Со­фий­ската ма­­­­те­ма­­ти­чес­ка гимназия, Николай Николов от Ямбол, Марин Ножчев от Ста­ра Загора и Стоян Хри­с­тов от Разград. Велин и Николай бяха опитни участници, но­си­те­ли съответно на зла­­тен и брон­зов медал от Международната олимпиада по ин­фор­ма­ти­ка, проведена в Там­пе­ре, Фин­лан­­дия, през юли т.г. Николай даже имаше и до­пъл­ни­те­лен опит от пре­диш­на­та олим­­пиада в Пе­­кин – от там той се върна също с бронзов ме­дал. Марин и Стоян бяха де­бю­тан­тите. Оп­­ре­де­ля­не­то на този отбор се извърши по на­чин, прилаган винаги досега – от пър­ви­те де­сет лауреати на Националната олимпиада, се формира раз­ши­рен със­тав, от кой­то впо­след­­ствие, след провеждане на няколко кон­трол­ни състезания, се определят най-доб­рите. Така бе съставен и от­борът, който замина за Финландия и там нашите момчета заеха трето място в света според неофициалното класиране по ме­да­ли, наравно с румънците – вечните ни балкански конкуренти.

За подбор за Бал­ка­ни­а­дата тази година пър­воначално бе замислено да се проведе и още едно кон­тролно със­те­за­ние, но на­ли­чи­ето на теж­ка визова про­­цедура за Албания осу­ети то­ва на­ме­рение. Бе решено да заминат събралите най-много точки сумарно от пре­­диш­ните контролни, но без те­зи, които вече са студенти. Затова двама от че­тиримата олим­пий­ци отстъпиха местата си на по-мла­дите. Ръководител на отбора бе н.с. Емил Келеведжиев от Института по математика и ин­­фор­ма­тика при БАН, а за­мест­ник–ръководител доц. Стоян Капралов от Техническия Уни­вер­­си­тет, Габрово.

Полупразният самолет на Хемус Еър излетя по разписание за Тирана и след око­ло 45 ми­ну­ти полет над високи планини и красиви долини достигна Адриатическо море. Самолетът направи плавен завой и кац­на на ле­ти­ще Ринас, ко­е­то е раз­по­ло­же­но поч­ти на равно раз­сто­я­ние – от около 20 километра – до столицата на Албания и до ку­рорт­но-ин­ду­стри­ал­ния град Ду­рас. Посрещна ни пред­ста­ви­­­тел­ка на Ми­ни­стер­ство­то на про­светата на Албания и това ни спес­ти вход­на­та такса за стра­ната. След това тръг­нах­ме с микробус, който след не­про­дъл­жи­телно каране по тесни пъ­ти­ща из­ле­зе на авто­ма­ги­­стралата Тирана–Дурас. Първото впе­чат­ле­­ние от страната оставиха мно­­го­брой­ните но­­­во­построени или стро­ящи се къщи, раз­пръс­на­ти съв­сем навсякъде из рав­ни­ната. Ка­то второ по ред впечатление трябва да посочим мно­го­­брой­ните въоръжени по­ли­цаи по пъ­ти­щата, ко­ито непрекъснато про­ве­ря­ва­ха превозните средства.

Спряхме пред хотел "Флорида", разположен в курортната част на Дурас, близо до дълга плаж­­на ивица, наричана от някои албанската ривиера. Този хотел е един от най-луксозните спо­ред мест­ни­те стандарти, макар че малко приличаше на преустроена ка­зарма. В него бяха на­­ста­не­ни всички делегации и се проведе самото състезание. След­ващият ден за нас беше сво­­бо­ден, защото поради разписанието на полетите от Со­фия до Тирана ние бяхме при­стигнали всъщност един ден по-ра­но. Благодарение на лю­безността на домакините, този до­пъл­­ни­те­лен престой бе обезпечен изцяло от тях. Та­ка можахме да получим повече впе­чатления от близ­ката, но малко позната Албания. 

Навъсеното дъждовно време, което оставихме в София, тук бе заменено със си­ньо не­бе и яр­ко слънце. Веднага привлече вниманието ни гледката от палмови дър­­­­ве­та и други суб­тро­пич­ни растения. Макар, че хотелът беше доста далеч от центъра на гра­да, решихме да тръг­­нем пеша на разходка до там. Около половин час вървяхме покрай мал­­­ки частни хотели, по­вечето от които бяха още в строеж. Сега поредно впечатление нап­ра­ви­­ха многобройните, ма­кар и примитивни автомивки, разположени по тро­тоа­ри­те. Мо­же би има­ше нужда от тях, за­щото навсякъде беше доста прашно. Изглежда вече в Албания има мно­го частни авто­мо­би­ли, а само преди 10 години почти е нямало. И без да се пра­ви подробна ста­тистика, от пръв пог­лед се установява преобладаващата марка – Мер­цедес.  Когато стиг­нах­ме до гарата на гра­да, но­ва непозната гледка ни впечатли – на улицата продаваха бензин в туби и дори в пластмасови бу­тилки от литър и по­ло­ви­на.

В Дурас съжителстват християнски църкви и мюсюлмански джамии. По цен­трал­ните ули­ци се за­бе­ляз­ват и мо­дерните офиси на няколко албански бан­ки. Сергиите на градския па­зар – дос­та сход­­ни с тези по българските пазари – предлагат много стоки с турски и китайски про­изход. Ед­вам на­ми­­ра­ме малко магазинче за сувенири, където се надяваме да купим за спо­мен нещо на­исти­на ал­бан­ско – фа­­нелки с надпис "Durres" и "Albsuvenir". Но след като си ку­пиш такава фа­нелка, откриваш и мал­­кия надпис "Made in Italia". Накрая се отбиваме в ин­тер­нет–клуб, къ­дето за 200 леки (око­ло 3 ле­ва)  на час мо­­же да се ползва добра връзка с це­лия свят.

Първият ден от програмата на Балканиадата включва екскурзия. Посещаваме доб­ре за­­­пазен рим­ски амфитеатър от 3 век, намиращ се в центъра на Дурас. Екскур­зо­вод­ката раз­каз­­ва, че градът с името Дирахиум е бил важно средище в рим­ска­та про­вин­ция Епир и на­се­ле­­­нието му е имало нужда да наблюдава гладиаторски борби. Но никой не се сеща за на­пи­са­но­­­то в българските учебници по история – със славянското си име Драч, градът е бил най-го­ля­­мото селище на адриатическия бряг от владенията на Си­меон I и Иван Асен II.

Втората част от екскурзията е посветена на столицата Ти­ра­на, до­къ­дето стиг­нах­ме с автобус за около 40 минути. Спираме в центъра, на ши­ро­ка­та глав­на улица, по­стро­ена по вре­ме на италианската окупация и свързваща двата големи пло­щада – единия с Университета на Тирана, а дру­гия с правителствените сгради и па­мет­ни­ка на на­ционалния герой Скен­дер­бег. По­след­ният ден на Балканиадата също включваше ек­скур­­­зия именно до града, който е бил столицата на Скен­дер­­бег, град Круя. Разположен не­­при­стъп­но в планината, този град оста­вя силно впе­чат­­ле­ние, както с незабравимия си ко­лорит и при­рода, така и с факта, че през 14 век, в про­дъл­­же­ние на около 40 години е бил център на не­зависима държава, воюваща с Ос­ман­ската им­­пе­рия.     

Официалното откриване на Балканиадата протича с приветствие на за­­­мест­ник–ми­­ни­стъ­ра на просветата на Албания. Участници са 7 балкански страни: България, Гър­ция, Кипър, Румъния, Турция, Хърватско и домакините. Две балкански държави – Ма­ке­­­­до­ния и Юго­сла­вия не са изпратили отбори. За първи път участва Хърватско. След бан­кета, на който ръ­ко­во­ди­те­ли­те на отборите бя­­ха почерпени с домашна ракия, всички оти­ваме да отпочинем, колкото можем, защото на след­­ващия ден рано сутринта в 5 ча­са започва работата на журито за подбор и превод на за­да­чи­те.

Професор Илия Нинка, научният ръководител на Балканиадата, предлага 4 за­да­чи в ран­­ната утрин. Трябва да изберем 3 от тях. На предишни Олимпиади, тази про­це­ду­ра е започвала вечерно вре­ме и е про­дъл­жавала, докато се приключи с превеждането на задачите, някъде късно след полунощ. Се­га нямаме много време, защото със­те­за­ние­то трябва да започне в 9 часа. От предложените за­да­­чи след гласуване е отхвърлена пос­ледната и след малки ре­дак­ционни промени, оста­на­ли­те са приети. Всяка страна раз­полага с един компютър за да се набери превода. Бъл­гар­ската де­легация винаги е има­ла проблеми с кирилицата. Ма­кар, че Windows 98 раз­по­ла­га в пълната си кон­фи­гу­ра­ция и с българската азбука, тя е наредена на клавиатурата по БДС, но буквите, ес­те­стве­но ги няма означени по кла­ви­ши­те. За да се справим (понеже не можем да пишем сле­пешката по десетопръстната сис­тема) налепваме малки етикетчета на всеки клавиш и за­почваме работа. Към 8 часа из­веднъж спира тока. След 5 минути започва да работи ава­­рий­но електрическо зах­ран­ва­не от дизелов генератор. Оказва се, че това е "нор­мал­но" и раз­би­раме, че цялото със­те­зание ще се проведе по този начин.

Макар и със закъснение от около един час започва първият състезателен ден. Но­вите ком­пютри, специално закупени за Балканиадата от спонсора й – фондацията Со­рос, са на­ре­де­ни в ... ресторанта, където се храним. Столовете, на които сядат участ­ни­ците са украсени с пан­делки. Програмистките среди, в които ще се работи са Бор­ланд­ските Паскал и Си. През първия час със­те­за­те­лите имат право да задават въпроси. На­шият Велин обаче има малко по-други грижи – по нея­сни причини не може да ком­пи­лира и изпълни пра­вил­но дори проста програма. Може би ня­какъв дефект в ин­ста­ла­ция­та предизвиква неп­рият­­ното съобщение "Null pointer assignment", ко­гато няма ви­ди­ми причини за това. Ор­га­­­­низаторите вдигат рамене.

Равносметката от първия състезателен ден е неприятна за нас: Николай – 100 точ­­ки, а Ве­лин, Марин и Стоян по 80, от общо 300 възможни за участник. Задачите се ре­­­ша­ва­ха с метода на изчерпващото търсене – "метод", често наричан хамалски. Из­глеж­да, в старанието си да научим момчетата на хубави алгоритми, в българския екип сме  за­­немарили "си­ловите" тренировки. Румънците са много по-добре. Макар и да нямат участ­­­ник с максималния брой точки, за всяка от задачите имат човек, който я е решил из­­цяло според тестовете на журито.

Вторият състезателен ден започва със заседание на журито пак в 5 часа сут­рин­та. И пак четвъртата задача е отхвърлена с гласуване. Но сега, останалите 3 задачи би тряб­­­вало да са поне принципно ясни за нашите участници – както бихме казали на на­шия жаргон: "една иг­ра", "едно динамично" и "една графова". При това, игровата за­да­ча е много сходна с тези, за кои­то разказвах на проведения в Габрово само преди ня­кол­ко дни подготвителен семинар за раз­ширения национален отбор. Да отбележим, че пър­ва­та и втората задачи от втория ден се ре­шаваха всъщност с числата на Фибоначи, а за тре­тата най-добрият подход е прилагането алгоритъма на Флойд за намиране на най-къ­си­те пътища между всички двойки върхове в графа.

Наистина, сега нашите момчета се представят блестящо – всички решават всич­ко,  само Стоян не успява с третата задача. За деня сме по-добре от румънците, макар и с мал­ко. И тук вече забелязваме това, за което понякога сме си говорили – ру­мън­ци­те се опит­ват да хитруват като отварят сорсове, променят ги и ги прекомпилират по време на тестването. Това е абсолютно недопустимо. Нашата реакция е про­тест с де­по­­­зи­ране пред журито на официално оплакване. Борбата ни за победата на истината има­­ше час­тичен успех. Въпреки, че визирахме по-общи нарушения, журито отмени са­мо пос­ледния тест на третата задача от втория ден. Е, оказа се, че точно в този тест раз­мер­­ността на данните N беше 55, а според условието на задачата можеше да е най-мно­го 50. Грешка на журито? Въпреки тази "преразмерност" програмите на Велин и Марин ра­ботиха успешно. Това учуди професор Нинка, който седна скришом да разгледа сор­са на Велин.

Имайки достъп до интернет, Велин написа във форума на FMIopen: За какво им е на румънците да хитруват, след като и без това ще са първи? А денят беше 11 сеп­тем­ври 2001 г. Към 17 часа преминавайки през фоайето на хотела забелязах на екрана на те­левизора го­ря­щи­ сгради в Ню Йорк и Вашингтон. "This seems like a fiction" – каза някой. Но не бе­ше филм, а крупномащабно терористично нападение, отнело живота на повече от 5 хи­ля­ди души.

Българските участници спечелиха 3 сребърни и 1 бронзов медал. Това ни нареди на второ място в неофициалното класиране по медали и е най-доброто представяне за пос­ледните 3 години в това състезание. По точки също бяхме на второ място, но на­рав­но с участниците от Турция. На официалното закриване на Балканиадата присъстваха и пред­ставители на българското посолство, начело с културното аташе. На 14 септември вече бяхме сред посрещачите на аерогара София.

19 септември 2001

Институт по математика и информатика – БАН

ОБРАТНО