Нашето пътуване с влака започна с кратка разправия с куфарни търговци, които бяха се настанили на запазените ни места. На границата, българският граничен полицай, като ни видя, каза – "вие, да не сте шахматисти", а после, сръбският полицай веднага ни обяви за "математичари". И в двата случая нямахме проблеми.

След пътуването, продължило около 10 часа при много горещо време и при не съвсем европейско състояние на вагоните, на гарата в Белград ни посрещна професор Джура Паунич – главният организатор на състезанието. Той ни поведе пеша към хотел "Парк", до който стигнахме за около 15 минути по леко изкачващите се улици. По пътя, от разговора ми с Джура, разбирам, че и той не знае в коя държава живее в момента – Сърбия или Югославия, и затова на медалите ще пише само Белград. Беше за съжаление, че все още действат така наречените политически причини, поради които нямаше да дойдат албанците и хърватите. За да се пооправят нещата според някои, името "Балканиада по информатика" трябва да се замени с по-дългото "Юго-източно-европейска олимпиада по информатика"...

Хотел "Парк" е сравнително луксозен в центъра на Белград и стаите са оборудвани с климатици, макар и малко шумни. Първата ни вечеря преминава под словесното въздействие на Николай, който ни обясняваше за бахура – някакъв негов спомен от едно предаване с Кръстю Лафазанов, в което се е говорило, как месар спонсирира културата. Комичната сценка, за щастие не се отнасяше сега за нас – благодарение на Агенцията за развитие на съобщенията и комуникационните и информационните технологии към Министерството на транспорта и съобщения ние бяхме нормално финансирани, за да можем да участваме в Балканиадата.

Когато не сме у нас, щом трябва да превеждаме на български, винаги изникват проблеми с кирилицата – стандартната кирилица във Windows изисква наредба на буквите на клавиатурата по БДС, но както и трябва да се очаква, върху клавишите на предоставената ни клавиатура нямаше означени букви от кирилицата. Този път, проблемът разрешихме двояко – аз си носех такава клавиатура от България, а Бойко Банчев носеше софтуер за фонетично нареждане на кирилицата.

Проблемите с клавиатурата не свършиха дотук – на състезателите бяха дадени клавиатури със сръбска наредба на буквите. Тя е почти като стандарта US на IBM, но една част от специалните символи са на други места. Куриозното беше, че организаторите бяха включили софтуерна наредба на знаците по стандарта на IBM, а на клавишите наредбата беше сръбската. Така (за равноправие!?) нито сръбските участници можеха да ползват клавиатурата, както бяха свикнали, нито останалите състезатели имаха възможност да работят по общоприет стандарт. Но едва ли такава подробност може да окаже влияние на хора, които всъщност могат да пишат и без да гледат. Те даже могат да се явят на състезание по бързопис и да го спечелят. А сега, освен това, трябва да създават алгоритми и да ги програмират!

Тази Балканиада ще запомним с неочаквано доброто ни представяне. Всички имахме добри предчувствия за нашите момчета, но реалността ги надмина. Сумарно получихме почти два пъти повече точки от вечните ни балкански съперници – румънците. А те не са за подценяване: на миналогодишната Международна олимпиада по информатика във Финландия, ние разделяхме с тях 3–5 място в света според неофициалното класиране.

За разлика от предишните Балканиади, сега подреждането по точки на състезателите беше известно почти веднага след приключване на всеки от двата състезателни дни. Единствено оставаше за журито да разпредели медалите. Но и това беше почти ясно – по традиция златните, сребърните и бронзовите медали се отнасят в пропорцията на 2:4:6. Така се раздадоха два златни медала – на Велин и на румънеца Раду Беринде, макар че нашият състезател имаше 125 точки повече от него. А това означава, че го води с една задача и четвърт. Останалите трима от нашия отбор следваха плътно със сребърните си медали и заеха съответно трето, четвърто и пето място.

На 26 юни обратният път с влака, макар и дълъг, беше по-лесен от отиването. Даже, като по изключение, влакът пристигна на Централна гара София точно по разписание, без закъснение. Посрешнаха ни радостни колеги и родители, а представител на Агенцията, осигурила пътуването ни, направи първите снимки на отбора на родна земя.

Заслугата за отличното представяне на нашите млади информатици имат всички, които в една или друга степен са ги подготвяли или са им съдействали – техните учители и ръководители, Екипът за извънкласна работа по информатика към Съюза на математиците в България с ръководител доц. Красимир Манев, Министерството на образованието и науката, Агенцията за развитие на съобщенията и комуникационните и информационните технологии към Министерството на транспорта и съобщенията с директор инж. Орлин Кузов, която осигури финансово участието ни, българската софтуерна фирма Musala Soft, както и "домакините" от БАН чрез Лабораторията по телематика и Институтът по математика и информатика.

ОБРАТНО