МОИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ БАЛКАНИАДАТА В БЕЛГРАД

Емил Келеведжиев, ръководител на българския национален отбор

Нашият отбор се събра на Централна гара София в 12 часа по обяд на 21 юни 2002 г. Предстоеше ни участие в Десетата Балканиада по информатика, провеждана тази година в Белград. Честта да представят българската състезателна информатика получиха след дълъг и строг подбор абитурентите от Софийската математическа гимназия – Велин Цанов, Веселин Райчев и Георги Цанков и представителят на Ямболската математическа гимназия – Николай Николов. Техният път до влизането им в националния отбор премина през кръговете на Националната Олимпиада и последвалите ги 5 контролни състезания за разширения национален състав.

Екипът за извънкласна работа по информатика към Съюза на математиците в България определи за ръководител на отбора н.с. Емил Келеведжиев, а за заместник-ръководител н.с. Бойко Банчев.

Нашето пътуване с влака започна с кратка разправия с куфарни търговци, които бяха се настанили на запазените ни места. На границата, българският граничен полицай, като ни видя, каза – "вие, да не сте шахматисти", а после, сръбският полицай веднага ни обяви за "математичари". И в двата случая нямахме проблеми.

След пътуването, продължило около 10 часа при много горещо време и при не съвсем европейско състояние на вагоните, на гарата в Белград ни посрещна професор Джура Паунич – главният организатор на състезанието. Той ни поведе пеша към хотел "Парк", до който стигнахме за около 15 минути по леко изкачващите се улици. По пътя, от разговора ми с Джура, разбирам, че и той не знае в коя държава живее в момента – Сърбия или Югославия, и затова на медалите ще пише само Белград. Беше за съжаление, че все още действат така наречените политически причини, поради които нямаше да дойдат албанците и хърватите. За да се пооправят нещата според някои, името "Балканиада по информатика" трябва да се замени с по-дългото "Юго-източно-европейска олимпиада по информатика"...

Хотел "Парк" е сравнително луксозен в центъра на Белград и стаите са оборудвани с климатици, макар и малко шумни. Първата ни вечеря преминава под словесното въздействие на Николай, който ни обясняваше за бахура – някакъв негов спомен от едно предаване с Кръстю Лафазанов, в което се е говорило, как месар спонсирира културата. Комичната сценка, за щастие не се отнасяше сега за нас – благодарение на Агенцията за развитие на съобщенията и комуникационните и информационните технологии към Министерството на транспорта и съобщения ние бяхме нормално финансирани, за да можем да участваме в Балканиадата.

Първият ден традиционно е посветен на екскурзия. Заведоха ни на около 100 километра от Белград в бившата лятна резиденция на сръбските крале. Същият ден вечерта беше церемонията за официалното откриване на Балканиадата и след това, от 21 часа започна заседанието на журито за подбор и за превеждане на задачите на родните езици на участниците.

Когато не сме у нас, щом трябва да превеждаме на български, винаги изникват проблеми с кирилицатастандартната кирилица във Windows изисква наредба на буквите на клавиатурата по БДС, но както и трябва да се очаква, върху клавишите на предоставената ни клавиатура нямаше означени букви от кирилицата. Този път, проблемът разрешихме двояко – аз си носех такава клавиатура от България, а Бойко Банчев носеше софтуер за фонетично нареждане на кирилицата.

Проблемите с клавиатурата не свършиха дотук – на състезателите бяха дадени клавиатури със сръбска наредба на буквите. Тя е почти като стандарта US на IBM, но една част от специалните символи са на други места. Куриозното беше, че организаторите бяха включили софтуерна наредба на знаците по стандарта на IBM, а на клавишите наредбата беше сръбската. Така (за равноправие!?) нито сръбските участници можеха да ползват клавиатурата, както бяха свикнали, нито останалите състезатели имаха възможност да работят по общоприет стандарт. Но едва ли такава подробност може да окаже влияние на хора, които всъщност могат да пишат и без да гледат. Те даже могат да се явят на състезание по бързопис и да го спечелят. А сега, освен това, трябва да създават алгоритми и да ги програмират!

Общото впечатление от организацията на Балканиада може да се определи като достатъчно добро – нямаше особени проблеми. Всъщност имахме чувството, че Джура прави всичко и се намира навсякъде. Негова е основата заслуга за тази добра организация. За първи път на Балканиада, проверката на работите на участниците беше пред очите на ръководителите на отборите – на голям екран се прожектираше в реално време работата на проверяващата програма. Нашата страна бе първа поради азбучния ред, а Велин бе първият състезател, който бе проверен. И неговият резултат и в двата дни остана ненадминат от всички следващите по реда на проверката.

Тази Балканиада ще запомним с неочаквано доброто ни представяне. Всички имахме добри предчувствия за нашите момчета, но реалността ги надмина. Сумарно получихме почти два пъти повече точки от вечните ни балкански съперници – румънците. А те не са за подценяване: на миналогодишната Международна олимпиада по информатика във Финландия, ние разделяхме с тях 3–5 място в света според неофициалното класиране.

За разлика от предишните Балканиади, сега подреждането по точки на състезателите беше известно почти веднага след приключване на всеки от двата състезателни дни. Единствено оставаше за журито да разпредели медалите. Но и това беше почти ясно – по традиция златните, сребърните и бронзовите медали се отнасят в пропорцията на 2:4:6. Така се раздадоха два златни медала – на Велин и на румънеца Раду Беринде, макар че нашият състезател имаше 125 точки повече от него. А това означава, че го води с една задача и четвърт. Останалите трима от нашия отбор следваха плътно със сребърните си медали и заеха съответно трето, четвърто и пето място.

В началото на последния ден нямаше тайни и всички бяхме спокойни. Организаторите ни заведоха на екскурзия последователно в музея на хляба, в манастирите на Фрушка Гора и на тържествен обяд в луксозен рибен ресторант на брега на Дунав. По пътя из Белград видяхме и некрасиви гледки, останали от войната – полу-разрушените сгради на югославския военен щаб.

Значението на международни прояви от ранга на Балканиадата по информатика далеч надхвърля състезателната или научната им част. Преди всичко една такава проява е възможност за срещи и за създаване на приятелства между участниците. Ние бяхме на една маса с турци, македонци, сърби, румънци, гърци. Разхождахме се заедно по улиците на Белград, посетихме крепостта Кале Мегдан, обменихме мнения и дискутирахме историята и етническите особености на балканските народи. Лесно постигахме разбирателство във всичко.

Вечерта на церемонията на закриването нашите състезатели заслужено бяха приветствани от всички като най-добрите. Обявена беше и страната-домакин за следващата Балканиада – Румъния. След още една година идва и редът на България.

На 26 юни обратният път с влака, макар и дълъг, беше по-лесен от отиването. Даже, като по изключение, влакът пристигна на Централна гара София точно по разписание, без закъснение. Посрешнаха ни радостни колеги и родители, а представител на Агенцията, осигурила пътуването ни, направи първите снимки на отбора на родна земя.

Заслугата за отличното представяне на нашите млади информатици имат всички, които в една или друга степен са ги подготвяли или са им съдействали – техните учители и ръководители, Екипът за извънкласна работа по информатика към Съюза на математиците в България с ръководител доц. Красимир Манев, Министерството на образованието и науката, Агенцията за развитие на съобщенията и комуникационните и информационните технологии към Министерството на транспорта и съобщенията с директор инж. Орлин Кузов, която осигури финансово участието ни, българската софтуерна фирма Musala Soft, както и "домакините" от БАН чрез Лабораторията по телематика и Институтът по математика и информатика.

1 юли 2002 г.

Институт по математика и информатика при БАН

ОБРАТНО