От 13-ти до 21-ви юли 2001 се проведе 13-тата Международна олимпиада по информатика в Тампере, Финландия. Разговаряме с г-н Манев, ръководител на екипа за извънкласна работа по информатика и член на Международния комитет на олимпиадата, за отличното представяне на българския отбор:

“Инфоман”: Г-н Манев, как преценявате резултатите от тази олимпиада и какво е мястото им в историята на участието на българския отбор?

Красимир Манев: Както навярно читателите знаят, България е родина на Международната олимпиада по информатика. През 1989 г., на първата олимпиада в Правец, отборите бяха 13 и бяха съставени от по трима души. Тогава нашият отбор завоюва един златен и два сребърни медала. На втората олимпиада в Минск отборите вече бяха 25, съставени от по 4 човека и нашите състезатели спечелиха 2 златни медала. За тези години това бяха изключително високи резултати и ако се правеше отборно класиране нашият отбор щеше да бъде световен първенец. С годините Международната олимпиада по информатика привлече много нови участници от всички континенти на планетата. Професията на компютърен програмист е изключително привлекателна, а едно добро представяне на олимпиадата на практика открива път на състезателя към най-престижните световни университети.  Затова много млади хора се готвят активно и участват в олимпиадите. Конкуренцията е изключително висока. В Тампере участваха 272 състезателя от 70 държави. Бяха раздадени 23 златни медала, които си поделиха състезатели от 18 държави. Забележително е  например, че един златен медал завоюва представител на Шриланка и че също с по един златен медал са колосите САЩ, Русия и Китай. Пет държави, сред които и България имат по два златни медала. Словаците и представителите на Сингапур добавиха в колекцията си и по два сребърни медала, а България, Южна Корея и Румъния имат като допълнение към златото по един сребърен и един бронзов медал. Така Българският отбор заема много престижното 3-5 място в неофициалното класиране по медали. Този резултат е най-високо класиране на отбора ни в последните 11 олимпиади и сравним с успехите от първите две години. България отново е сред елита в този най-млад интелектуален спорт.

“И.”:  На какво се дължи този невероятен успех, като се имат предвид изявите ни през последните години?

К. М.: Действително през последните няколко години резултатите ни не бяха добри. На олимпиадата в Турция през 1999г. записахме най-лошото си участие за цялата история. Спадът в резултатите на нашите национали можем да считаме естествено следствие от общата криза в обществото. Много ниско е заплащането на труда на учителите и престижът на професията рязко спадна. Особено сред учителите информатици с квалификация, позволяваща им да подготвят състезатели, защото много по-добра реализация намират в софтуерния бизнес. Финансирането от страна на държавата на извънкласната работа е силно занижено, през някои години – нулево (през тази година МОН отпусна някаква, макар и не много голяма сума за провеждането на Финалния кръг на републиканската олимпиада, което е обнадеждаващо). Съществуват и други негативни фактори и всички  те продължиха да действат и през тази година. При това положение резултатът е по-скоро плод на изключителният талант и амбиция на българските ученици, както и дълбокото съзнаване на факта, че с представянето си те създават престижа на българската школа в училищната информатика и така откриват път на много свои съученици към елитните световни университети.

Резултатът е плод и на самоотвержения, достигащ до себеотрицание труд на шепата учители ентусиасти, които абсолютно безкористно подготвят елитни състезатели. Успехът се дължи и на усилията на колегите ми от Екипа за извънкласна работа към Съюза на математиците в България за непрекъснато подобряване на организацията на състезанията в рамките на наличните ресурси. Разбира се, че в тези условия не бихме могли да направим много без помощта на нашите спонсори. Вече две поредни години получаваме много силна подкрепа от Фондация “Бъдеще за България”, а свой принос за финансиране на подготовката на отбора през този период имат софтуерните фирми “Мусала Софт ” и “Рила Солюшънс”, както и Издателска къща “Анубис”, която освен пряката помощ се ангажира и с издаване на специализирана литература. Най-накрая, но не на последно място искам да спомена за безценната помощ на студентите от ФМИ на СУ, бивши състезатели, които не забравят какво им е дало олимпийското движение и много ни помагат.

Успехът на Националния ни отбор е успех на всички тези хора, за което им изказвам най-дълбока благодарност.

“И.”: Какво е нужно да се направи за да остане България на върха?

K. М.: Всеки победител трябва да знае, че ако достигането до върха е трудно, то оставането на върха е много трудно. Не бива да се разчита само на ентусиазъм и себеотрицание. Тези ресурси рано или късно се изчерпват и са трудно възстановими. Пълен абсурд е за мизерна заплата да обучаваш някого за професия, която може да му носи заплата 10 пъти по- голяма от тази на учителя. Трябва да се намери възможност за заплащане на учителите по информатика (и на университетските преподаватели в това число), сравнимо с това което ще получават обучаваните от тях. Как може да стане това? Най-облагодетелстван от нашата работа е софтуерният бизнес, който към днешна дата на практика не инвестира нищо в подготовката на бъдещите кадри – просто не съществува система, която да го подтиква към такива инвестиции. Колегите от бизнеса трябва да разберат, че състезанията по информатика не са самоцелна игра за ентусиасти. Големите успехи могат да бъдат постигнати и поддържани само при много широка основа на пирамидата от състезатели. При това до върховете ще достигат само няколко суперталанти, но голямо количество способни ученици ще получат солидна основа  за бъдещото си изграждане като професионалисти. Кариерата на повечето участници в олимпиадите по информатика го доказва. И софтуерният бизнес трябва да подпомогне играта. От това той само ще спечели. Мечтата ми е колкото може повече деца с показани заложби да започнат колкото може по-рано подготовка (5-6 клас). За това са необходими средства. 

Държавата също трябва да направи необходимото като предостави съответните преференции на фирми, които спонсорират обучението по информатика и в частност олимпиадите. Що се отнася до състезателите, необходимо е час по-скоро да се запознаят с новостите около Международната олимпиада, защото от това до голяма степен зависят бъдещите успехи. И да работят за усъвършенстването си, ДА РАБОТЯТ, без работа не може да има никакви успехи.

“И.”: Какво е новото на тази Олимпиада?

K. М.: Новостите са много и пълното им изясняване изисква време и място. Надявам се, че постепенно ще се спрем подробно на всяка една от тях на страниците на “Инфоман”. Сега бих искал да очертая само основните от тях. Най-познатата на читателите новост са компилаторите, които се предоставят на Международната олимпиада – Free Pascal и DGJPP (известен още като GNU) C/C++, както и средите които поддържат тези компилатори. Основните им характеристики, които ги определиха за заместници на дълго време използваните компилатори и среди на Borland са 32-битовата адресация, позволяваща много по-свободно използване на огромните вече оперативни памети и безплатното им разпространяване. Разбира се, напълно безплатни неща няма. Цената която трябва да се плати за новите компилатори и среди е тяхната относителна нестабилност (заради по-малката им употреба те не са добре поддържани от разработчиците и допускат редица сривове по време на работа). При това ясно се забелязват две тенденции – от двата езика по-зле поддържаният е Pascal, а от двете платформи (Windows и Linux) по-зле поддържаната е Windows. Смело мога да кажа, че в обозримото бъдеще програмиращите на C/C++ определено ще имат преимущества пред програмиращите на Pascal, както работещите в Linux  - пред тези, работещи в Windows. Най-лошата комбинация сега изглежда да е Pascal в Linux. Това са тенденции, които не са за пренебрегване.

Втората новост е типът на даваните за решаване задачи. Появиха се и все по-често се включва в олимпиадите така наречените реактивни задачи. Типичен пример са задачите за съставяне на програма, разиграваща игра срещу непредсказуем, но стремящ се да спечели противник. Да оставим настрана техническата страна на въпроса – комуникацията с външни за програмата на състезателя модули затруднява повече авторите на такива задачи и проверяващите ги, отколкото състезателите. Но за да се добие опит в създаването на печеливши стратегии е необходима специфична подготовка, каквато нашите ученици в общия случай нямат. На тази олимпиада се появи и принципно нов тип задача, за каквито от известно време се говори, но досега не бяха предлагани в състезание – задача решението на която се състои не в написването на програма, а в намирането на резултатите за определен брой зададени  теста. Начинът по който ще си послужи състезателят с компютъра за намирането на решенията е без значение. Съветвам всички състезатели да обърнат особено внимание на тази задача. В бъдеще е възможно да се появят и други, структурно или по същество нови задачи.

Не на последно място в списъкът на новостите е системата за проверяване. Заради наличието на две платформи на последната олимпиада състезателите предаваха не изпълнимите файлове а изходния текст. Работещите на Windows трябваше да изпращат изходния текст до сървъра, извършващ компилация в Linux и да изчакат получения от компилация резултат за да са сигурни, че компилацията завършва без грешки. Всяко претоварване на проверяващите компютри води до забавяне на резултата и скъсява времето на състезателя, ако той не е в състояние да го употреби за работа по друга задача. А причини за претоварване не липсваха – например програми с размер от десетки милиони байта, компилацията на които би отнела непредсказуемо време. Затова между двата дена проверяващите се принудиха да поискат от Общото събрание да лимитира обема на изходния текст до 1 МБ, а времето за компилация до 30 сек. Видимо такива ограничения за в бъдеще ще се поставят още в началото на състезанието. По-подробно за тези и други новости се надявам да говорим отново в “Инфоман”, като в дискусията се включат и самите състезатели.

“И.”: Какво бихте казали за участниците в отбора?

K. М.: Според мен в последните няколко години не сме имали толкова силен отбор. Сега, с известно съжаление, мога да кажа че потенциалът на отбора беше за 3 златни и един сребърен медал. Но състезанието си е състезание и много рядко отборът реализира напълно потенциалът си. (Според мен потенциалът на руския отбор е 4 златни медала, но уви състезателите на Русия не успяха да го реализират.) В този смисъл отново искам да кажа, че представянето като отбор е отлично. Велин Цанов (10 клас на Софийската математическа гимназия)  и Живко Ганев (11 клас на Математическата гимназия в Стара Загора) през целия подготвителен период бяха много стабилни, състезаваха се и през двата дена на олимпиадата стабилно и се окичиха заслужено със златни медали. Петко Минков (11 клас на Образцова математическата гимназия в Пловдив) също имаше силен сезон – спечели Задочния конкурс на PC Magazine и “Мусала Софт”, през целия период на подготовка не изпусна третото място, но имаше някои спадове. Същото се повтори и в Тампере. Петко “прегоря” след първия ден, когато имаше най-добър резултат от българите и изпусна шанса си за злато. Николай Николов (10 клас на Математическата гимназия в Ямбол) беше “най-опитния” в отбора – само той беше участвал в международно състезание – олимпиадата в Китай през миналата година. В подготовката имаше колебания, но Николай е изключителен “боец” и както и през миналата година, буквално в последната контролна, успя да влезе в отбора. Първият му ден беше отчайващо слаб, но Ники отново се показа боец. Под тежкия психологически натиск на напълно възможния провал той стисна зъби през втория ден и успя да се пребори за бронзовия медал.

Очаквам Велин и Николай да продължат да ни радват и през следващата година в ученическите състезания. А Живко и Петко преминават при студентите, където също ги очакват не малко предизвикателства. Благодаря и на четиримата за направеното и им желая нови успехи.  

“И.”: Благодарим за отделеното време. Пожелаваме на вас и всички  български информатици още по-големи успехи занапред.

ОБРАТНО