НЕФОРМАЛНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ
ОЛИМПИАДАТА ПО ИНФОРМАТИКА В СЕУЛ

Емил Келеведжиев, ръководител на българския национален отбор

Българският отбор бе в същия състав, с който постигнахме забележителна победа на наскоро проведената Балканиада в Белград. Тримата състезатели от Софийската математическа гимназия – Велин Цанов, Веселин Райчев и Георги Цанков, и представителят на Ямболската математическа гимназия – Николай Николов сега имаха по-голям опит, натрупан и благодарение на осемдневните тренировки по време на лагер-школата на Ученическия институт във Варна. Велин беше вече със златен медал от предишната Олимпиада във Финландия, а Николай участваше за трета година в това международно състезание. Другите двама състезатели отиваха за първи път на Международна Олимпиада.

Съюзът на математиците в България бе определил за ръководител на отбора Емил Келеведжиев, а за заместник-ръководител – Стоян Капралов. В състава на делегацията бе и Красимир Манев, ръководител на Екипа за извънкласна работа по информатика към Съюза на математиците в България, който заминаваше в качеството си на член на Международния комитет на Олимпиадата.

На аерогара София се срещнахме с делегацията на Македония. Оказва се, че най-удобния им път до Сеул минава през София. Така пътувахме заедно с тях, както впрочем обикновено пътуват заедно гърци и кипърци, или румънци и молдовци.

Дъждът, който ни изпрати, сякаш искаше да пожелае да ни върви като по вода от 18 до 25 август 2002 г. в предстоящата Четиринадесета Международна олимпиада по Информатика, домакинството на която тази година осигурява Република Корея. Това означаваше за нас дълго пътуване със самолет – два и половина часа до Москва, и след това – повече от осем часа до Сеул. Там кацнахме към обяд по местното време на 18 август на построената наскоро аерогара Инчеон, открита преди около година в чест на Световното първенство по футбол. Аерогарата е може би една от най-модерните и най-големите в света, изградена върху отвоювана земя от морето – необходимост за държава, която е трета в света по гъстотата на населението си – след Бангладеш и Тайван.

След бързо преминаване през граничните формалности – България има споразумение за безвизов режим с Република Корея – посрещна ни назначения за българската делегация преставител на домакините и наш преводач (от английски на корейски). От аерогарата тръгваме с автобус за Йонг-ин, предградие на Сеул, където в кампуса на университета Кюнг Хи ще се проведе Олимпиадата. Пътуваме около час и половина през голямата градска агломерация на столицата на Южна Корея. В голям Сеул живеят над 20 милиона души от около 50 милионното население на страната. Днес, Сеул с предградията се нарежда на 4-то място в света по брой на населението – след Токио, Мексико сити и Сан Паолу.

Движим се по плетеница от автомагистрали, кръстовища на няколко нива и минаваме през пунктове, където шофьорът на автобуса плаща пътна такса. Фактът, известен от справочниците, че Южна Корея днес е на 13-то място в света по общ доход, може реално да се усети. Трудно обаче е да възприемем, че само преди 30-40 година тази страна е била на едно от ... последните места в света по развитие – постигнала е най-невероятния икономически скок.

При пристигането си в кампуса на Университета минаваме през голяма арка в "нео-ренесансов" стил. Изненадваме се от голям брой полицаи с пълно снаряжение за борба с масови безредици. На въпроса ни "какво правят те", отговорът е "охраняват ни" (в скоби да отбележим, че когато бяхме на предишната олимпиада във Финландия, никой от нас не видя нито един полицай). След малко, може би ни става ясно защо е полицейското присъствие – една група от медицински работници към Университета използва международната проява за да протестира срещу неприемливи за тях трудови договори. Но всичко е мирно и цивилизовано. Южна Корея е демократична държава, въпреки (а може би поради) видимото голямо присъствие на полицаи.

Настаняват ни в стаи на студентските общежития. Обстановката е достатъчно луксозна и може да се сравнява с поне 4-звезден хотел в България. Че има климатик в стаите е очевидно, но той е съвсем необходим за много влажния и горещ климат през лятото в тази страна. Външен асансьор ни изкачва до седмия етаж. Изглежда тук външните асансьори в студенските общежития не водят да скандали, както в България се случи с такъв асансьор в една от сградите на здравната каса.

След като се настанихме, започнахме да се запознаваме с предлаганата ни корейската храна. Домакините изглежда не се стараят заради нас да доближат кухнята си до европейската или да й придадат мултиетнически вид. Така храната беше интересна за тези от нас, които са любители на екзотичното, но и трудно поносима за хора, у които липсва желание за гастрономически екперименти.

На следващия ден сме заведени на екскурзия в корейско фолклорно село-музей, а следобед започва всъщност дейността заради която сме дошли – пробно състезание за участниците, с цел запознаването им със средата за работа и начина за "събмитване" на написаните от тях състезателни програми. Тренировъчното състезание всъщност моделира истинското и както се оказа, точките на нашите състезатели от първия ден съвсем пропорционално повтарят тези от тренировъчното.

Следва церемонията за тържественото откриване на Олимпиадата. Програма изнася корейски състав за акапелно пеене, но с ... американски песни. Както и по-късно ще видим, тук американското влияние е значително.

Вечерта се провежда заседание на общото събрание на Олимпиадата, на което присъстват всички ръководители на отбори. Основната цел е да се изберат 3-те задачи за първия състезателен ден. От този момент състезателите и ръководителите са разделени, за да не се допусне изтичане на информация. Следва нашата основна работа – да преведем задачите на български език, а всяка от другите делегация – на родния език на своите участници. Английско говорещите са освободени от това задължение, защото оригиналите са на авглийски, а някои делегации от еднакво говорещи страни, като португалци и бразилци, или руси и белоруси, се кооперират, за да се справят по-бързо. До към 2 часа през нощта всички успяваме да завършим.

Сутринта на първия състезателен ден, ние, ръководителите сме свободни, но за състезателите това е най-напрегнатото време. Точно в 14 часа след обяд изтича срока за решаване и ние се виждаме с момчетата. Те са доволни. Както малко по-късно ще стане ясно, може би нашите са се преставили близо до най-доброто възможно представяне на първия състезателен ден. Е, през втория състезателен ден те имаха по-лош шанс.

Използваме свободното време за разходка извън кампуса на Университета. Попадаме в локалния търговския център. Виждаме малки закусвални или чайни, в които няма столове – корейците влизат, събуват си обувките и се хранят седнали на пода. Посещаваме голям супермаркет. Може да се намери почти всичко, което ни е познато, но има и много неща, които виждаме за пръв път. Липсва какъвто и да е вид сирене или подобни на него продукти, но изобилието от морска храна е голямо.

Из улиците се виждат храмове с тесни островръхи кули и само поставеният най-отгоре кръст показва, че това е християнска църква. Софиянецът, свикнал с еднаквите жилищни блокове в комплексите, установява, че и тук е така – има многобройни еднакви, 20-етажни жилищни сгради и с този тип сгради се изчерпва почти всичко, което се строи в момента. Тук-там има останали едноетажни къщи, между които направо, без ограда, са засети лехи със селскостопански растения. Изглежда тук не се краде.

Вечерта е време за активна почивка. Състезателите отиват да гледат корейски традиционни игри и "Таекуондо", а ръководителите са поканени на лекция по традиционна корейска медицина. На желаещите се предлага да попълнят анкета с многобройни въпроси, от отговорите на които специалист ще определи здравословното ви състояние. На когато видяхме въпроси от типа на "коя част от тялото си считате за по-добре развита – горната или долната", ние, свикналите с европейския начин на мислене се отнесохме малко скептично.

Между двата състезателни дни организаторите са предвидили ден за следващи екскурзии. Сутринта ни завеждат в голям ... магазин на десет етажа за електроника "Техномаркет". Мислим си – при подобна проява у нас, трябва да заведем гостите си на пазара в Илиянци. Но след обяд нещата са по-сериозни. Посещението в музея на войната показва колко трагична и безсмислена всъщност е тя. Корейската война (1950-1953) довела до 4 милиона жертви и формално незавършена и до днес, е могла да предизвика Трета световна – неотдавна разсекретени документи свидетелстват, че голям брой готови за употреба атомни бомби са били разположени на Корейския полуостров и само някакво чудо е спасило света от ядрено самоунищожение.

Вторият състезателен ден протича подобно на първия, но след края му, нашите състезатели са унили. С изключение на Велин, останалите са недоволни от себе си. Гадаем къде може да бъдем в класирането, защото съгласно регламента на Олимпиадата, резултатите, изразени в точки се пазят в тайна чак до момента на официалното закриване.

Културната програмата за следващия ден и половина като че ли има за цел да отклони вниманието ни от класирането. Завеждат ни в Евърленд – увеселителен парк, построен по подобие на Дисниленд, след това ни срещат с автентични майстори, които създават прочутите корейски керамични съдове, а на следващия ден се запознаваме със заслужаващата висока оценка експозиция на музея за съвременно корейско изкуство. Нашата група от четиримата ни състезатели сега се сплотява около нова тема за обсъждане – "бахурът" от Белград е заменен с разсъждения за приликата и разликата между "корейците и епикурейците".

От 6-те състезателни задачи, предложени и разработени от домакините съвместно с международния научен комитет на Олимпиадата, 4 бяха с традиционна алгоритмична форма, една от задачите беше от т.н. реактивен тип, т.е. изискваше използване на външни модули и една от задачите беше от нов тип за Международната олимпиада – оценката по точки на състезателя за нея се определя като процент по дадена формула, съдържаща определен параметър, взет от най-доброто решение, получено от някой от състезателите. Условията на задачите, както и подробни коментарии и упътвания за решаването им бяха отпечатани във вид на брошура и раздадени след края на състезанието.

Най-вълнуваща, както винаги на тези олимпиади, е церемонията за връчване на наградите. Имената на наградените с медали състезателите се четат в обратен ред на класирането им по точки. Така първо се дават бронзовите медали, след това сребърните и накрая златните. За нас най-напрегнати бяха моментите, когато носителите на златни медалите бяха извиквани да излязат на сцената. Златните медали бяха 23 и получаващите ги бяха групирани в групи по 5 човека. Името на Велин отсъствашe от първите 4 групи – а това означаваше, че той е измежду първите трима в света – стана носител на една от трите специални награди! Освен медала си, той получи и модерен лаптоп, подарен лично от изпълнителния директор на Самсунг – основният спонсор на Олимпиадата.

В деня на отпътуването организаторите са верни на принципите си за сигурност и ни определят автобус за аерогарата тръгващ 6 и половина часа по-рано от часа на полета. "За компенсация" самолетът на руските авиолинни закъсня с още около час. След като кацнахме в Москва, на гишето за транзитни пътници първо ни се скараха – кой ви е продал билети с толкова малко време за прекачване, а след това ни изслушаха, за да им обясним, че самолетът е закъснял, но вината за това не е наша.

Следва още едно малко преживяване. Красимир Манев се чуди как да обясни, че не може да сложи носения от него грузински нож другаде, освен в ръчния си багаж, защото ножът му е подарен от грузинската делегация в самолета по време на полета Сеул–Москва (!). Интересно става, когато руските служители по сигурността намират още един нож в ръчния багаж на ... макендонката – нож, незабелязан от съответната им корейска служба в Сеул.

На аерогарата в София ни посрещат приятели, колеги и роднини. Равносметката е добра – всички се връщат с медали – 1 златен за Велин, 2 сребърни за Николай и Георги и 1 бронзов медал за Веселин. Трето място в света за Велин и 5–7 място в неофициалното отборно класиране. По-добре от малка България са само четирите велики сили: Китай, Корея, Русия и САЩ.

27 август 2002 г.

София

ОБРАТНО