НЕФОРМАЛНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ Емил Келеведжиев, ръководител на българския национален отбор Българският отбор бе в същия състав, с който постигнахме забележителна победа на наскоро проведената Балканиада в Белград. Тримата състезатели от Софийската математическа гимназия – Велин Цанов, Веселин Райчев и Георги Цанков, и представителят на Ямболската математическа гимназия – Николай Николов сега имаха по-голям опит, натрупан и благодарение на осемдневните тренировки по време на лагер-школата на Ученическия институт във Варна. Велин беше вече със златен медал от предишната Олимпиада във Финландия, а Николай участваше за трета година в това международно състезание. Другите двама състезатели отиваха за първи път на Международна Олимпиада. Съюзът на математиците в България бе определил за ръководител на отбора Емил Келеведжиев, а за заместник-ръководител – Стоян Капралов. В състава на делегацията бе и Красимир Манев, ръководител на Екипа за извънкласна работа по информатика към Съюза на математиците в България, който заминаваше в качеството си на член на Международния комитет на Олимпиадата. На аерогара София се срещнахме с делегацията на Македония. Оказва се, че най-удобния им път до Сеул минава през София. Така пътувахме заедно с тях, както впрочем обикновено пътуват заедно гърци и кипърци, или румънци и молдовци. Дъждът, който ни изпрати, сякаш искаше да пожелае да ни върви като по вода от 18 до 25 август 2002 г. в предстоящата Четиринадесета Международна олимпиада по Информатика, домакинството на която тази година осигурява Република Корея. Това означаваше за нас дълго пътуване със самолет – два и половина часа до Москва, и след това – повече от осем часа до Сеул. Там кацнахме към обяд по местното време на 18 август на построената наскоро аерогара Инчеон, открита преди около година в чест на Световното първенство по футбол. Аерогарата е може би една от най-модерните и най-големите в света, изградена върху отвоювана земя от морето – необходимост за държава, която е трета в света по гъстотата на населението си – след Бангладеш и Тайван.След бързо преминаване през граничните формалности – България има споразумение за безвизов режим с Република Корея – посрещна ни назначения за българската делегация преставител на домакините и наш преводач (от английски на корейски). От аерогарата тръгваме с автобус за Йонг-ин, предградие на Сеул, където в кампуса на университета Кюнг Хи ще се проведе Олимпиадата. Пътуваме около час и половина през голямата градска агломерация на столицата на Южна Корея. В голям Сеул живеят над 20 милиона души от около 50 милионното население на страната. Днес, Сеул с предградията се нарежда на 4-то място в света по брой на населението – след Токио, Мексико сити и Сан Паолу.Движим се по плетеница от автомагистрали, кръстовища на няколко нива и минаваме през пунктове, където шофьорът на автобуса плаща пътна такса. Фактът, известен от справочниците, че Южна Корея днес е на 13-то място в света по общ доход, може реално да се усети. Трудно обаче е да възприемем, че само преди 30-40 година тази страна е била на едно от ... последните места в света по развитие – постигнала е най-невероятния икономически скок. При пристигането си в кампуса на Университета минаваме през голяма арка в "нео-ренесансов" стил. Изненадваме се от голям брой полицаи с пълно снаряжение за борба с масови безредици. На въпроса ни "какво правят те", отговорът е "охраняват ни" (в скоби да отбележим, че когато бяхме на предишната олимпиада във Финландия, никой от нас не видя нито един полицай). След малко, може би ни става ясно защо е полицейското присъствие – една група от медицински работници към Университета използва международната проява за да протестира срещу неприемливи за тях трудови договори. Но всичко е мирно и цивилизовано. Южна Корея е демократична държава, въпреки (а може би поради) видимото голямо присъствие на полицаи.Настаняват ни в стаи на студентските общежития. Обстановката е достатъчно луксозна и може да се сравнява с поне 4-звезден хотел в България. Че има климатик в стаите е очевидно, но той е съвсем необходим за много влажния и горещ климат през лятото в тази страна. Външен асансьор ни изкачва до седмия етаж. Изглежда тук външните асансьори в студенските общежития не водят да скандали, както в България се случи с такъв асансьор в една от сградите на здравната каса. След като се настанихме, започнахме да се запознаваме с предлаганата ни корейската храна. Домакините изглежда не се стараят заради нас да доближат кухнята си до европейската или да й придадат мултиетнически вид. Така храната беше интересна за тези от нас, които са любители на екзотичното, но и трудно поносима за хора, у които липсва желание за гастрономически екперименти. На следващия ден сме заведени на екскурзия в корейско фолклорно село-музей, а следобед започва всъщност дейността заради която сме дошли – пробно състезание за участниците, с цел запознаването им със средата за работа и начина за "събмитване" на написаните от тях състезателни програми. Тренировъчното състезание всъщност моделира истинското и както се оказа, точките на нашите състезатели от първия ден съвсем пропорционално повтарят тези от тренировъчното.Следва церемонията за тържественото откриване на Олимпиадата. Програма изнася корейски състав за акапелно пеене, но с ... американски песни. Както и по-късно ще видим, тук американското влияние е значително. Вечерта се провежда заседание на общото събрание на Олимпиадата, на което присъстват всички ръководители на отбори. Основната цел е да се изберат 3-те задачи за първия състезателен ден. От този момент състезателите и ръководителите са разделени, за да не се допусне изтичане на информация. Следва нашата основна работа – да преведем задачите на български език, а всяка от другите делегация – на родния език на своите участници. Английско говорещите са освободени от това задължение, защото оригиналите са на авглийски, а някои делегации от еднакво говорещи страни, като португалци и бразилци, или руси и белоруси, се кооперират, за да се справят по-бързо. До към 2 часа през нощта всички успяваме да завършим. Сутринта на първия състезателен ден, ние, ръководителите сме свободни, но за състезателите това е най-напрегнатото време. Точно в 14 часа след обяд изтича срока за решаване и ние се виждаме с момчетата. Те са доволни. Както малко по-късно ще стане ясно, може би нашите са се преставили близо до най-доброто възможно представяне на първия състезателен ден. Е, през втория състезателен ден те имаха по-лош шанс. Използваме свободното време за разходка извън кампуса на Университета. Попадаме в локалния търговския център. Виждаме малки закусвални или чайни, в които няма столове – корейците влизат, събуват си обувките и се хранят седнали на пода. Посещаваме голям супермаркет. Може да се намери почти всичко, което ни е познато, но има и много неща, които виждаме за пръв път. Липсва какъвто и да е вид сирене или подобни на него продукти, но изобилието от морска храна е голямо. Из улиците се виждат храмове с тесни островръхи кули и само поставеният най-отгоре кръст показва, че това е християнска църква. Софиянецът, свикнал с еднаквите жилищни блокове в комплексите, установява, че и тук е така – има многобройни еднакви, 20-етажни жилищни сгради и с този тип сгради се изчерпва почти всичко, което се строи в момента. Тук-там има останали едноетажни къщи, между които направо, без ограда, са засети лехи със селскостопански растения. Изглежда тук не се краде. Вечерта е време за активна почивка. Състезателите отиват да гледат корейски традиционни игри и "Таекуондо", а ръководителите са поканени на лекция по традиционна корейска медицина. На желаещите се предлага да попълнят анкета с многобройни въпроси, от отговорите на които специалист ще определи здравословното ви състояние. На когато видяхме въпроси от типа на "коя част от тялото си считате за по-добре развита – горната или долната", ние, свикналите с европейския начин на мислене се отнесохме малко скептично. Между двата състезателни дни организаторите са предвидили ден за следващи екскурзии. Сутринта ни завеждат в голям ... магазин на десет етажа за електроника "Техномаркет". Мислим си – при подобна проява у нас, трябва да заведем гостите си на пазара в Илиянци. Но след обяд нещата са по-сериозни. Посещението в музея на войната показва колко трагична и безсмислена всъщност е тя. Корейската война (1950-1953) довела до 4 милиона жертви и формално незавършена и до днес, е могла да предизвика Трета световна – неотдавна разсекретени документи свидетелстват, че голям брой готови за употреба атомни бомби са били разположени на Корейския полуостров и само някакво чудо е спасило света от ядрено самоунищожение. Вторият състезателен ден протича подобно на първия, но след края му, нашите състезатели са унили. С изключение на Велин, останалите са недоволни от себе си. Гадаем къде може да бъдем в класирането, защото съгласно регламента на Олимпиадата, резултатите, изразени в точки се пазят в тайна чак до момента на официалното закриване. Културната програмата за следващия ден и половина като че ли има за цел да отклони вниманието ни от класирането. Завеждат ни в Евърленд – увеселителен парк, построен по подобие на Дисниленд, след това ни срещат с автентични майстори, които създават прочутите корейски керамични съдове, а на следващия ден се запознаваме със заслужаващата висока оценка експозиция на музея за съвременно корейско изкуство. Нашата група от четиримата ни състезатели сега се сплотява около нова тема за обсъждане – "бахурът " от Белград е заменен с разсъждения за приликата и разликата между "корейците и епикурейците".От 6-те състезателни задачи, предложени и разработени от домакините съвместно с международния научен комитет на Олимпиадата, 4 бяха с традиционна алгоритмична форма, една от задачите беше от т.н. реактивен тип, т.е. изискваше използване на външни модули и една от задачите беше от нов тип за Международната олимпиада – оценката по точки на състезателя за нея се определя като процент по дадена формула, съдържаща определен параметър, взет от най-доброто решение, получено от някой от състезателите. Условията на задачите, както и подробни коментарии и упътвания за решаването им бяха отпечатани във вид на брошура и раздадени след края на състезанието. Най-вълнуваща, както винаги на тези олимпиади, е церемонията за връчване на наградите. Имената на наградените с медали състезателите се четат в обратен ред на класирането им по точки. Така първо се дават бронзовите медали, след това сребърните и накрая златните. За нас най-напрегнати бяха моментите, когато носителите на златни медалите бяха извиквани да излязат на сцената. Златните медали бяха 23 и получаващите ги бяха групирани в групи по 5 човека. Името на Велин отсъствашe от първите 4 групи – а това означаваше, че той е измежду първите трима в света – стана носител на една от трите специални награди! Освен медала си, той получи и модерен лаптоп, подарен лично от изпълнителния директор на Самсунг – основният спонсор на Олимпиадата.В деня на отпътуването организаторите са верни на принципите си за сигурност и ни определят автобус за аерогарата тръгващ 6 и половина часа по-рано от часа на полета. "За компенсация " самолетът на руските авиолинни закъсня с още около час. След като кацнахме в Москва, на гишето за транзитни пътници първо ни се скараха – кой ви е продал билети с толкова малко време за прекачване, а след това ни изслушаха, за да им обясним, че самолетът е закъснял, но вината за това не е наша.Следва още едно малко преживяване. Красимир Манев се чуди как да обясни, че не може да сложи носения от него грузински нож другаде, освен в ръчния си багаж, защото ножът му е подарен от грузинската делегация в самолета по време на полета Сеул–Москва (!). Интересно става, когато руските служители по сигурността намират още един нож в ръчния багаж на ... макендонката – нож, незабелязан от съответната им корейска служба в Сеул.На аерогарата в София ни посрещат приятели, колеги и роднини. Равносметката е добра – всички се връщат с медали – 1 златен за Велин, 2 сребърни за Николай и Георги и 1 бронзов медал за Веселин. Трето място в света за Велин и 5–7 място в неофициалното отборно класиране. По-добре от малка България са само четирите велики сили: Китай, Корея, Русия и САЩ. 27 август 2002 г. София |